Игри

Информация за страница Завет

Завет е град в Североизточна България. Намира се в Разградска област и на близко разстояние от Исперих. Също така е административен център на едноименната община. Разположен е в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. От Разград и Тутракан отстои на почти еднакво разстояние. Същото се отнася и за разстоянието до градовете Исперих и Кубрат, като то е 16 км. Релефът е слабо нагънат, а това е една от особеностите на разположените от изток на запад долове. Сред тях са по-големи Узунджата, Касап кулак и Зелен дол. Като по-голямата част от землището на Лудогорието, това на града също е бедно на води. Именно безводието е причината само на отделни места да се срещат извори, чиято големина е различна. Преди в града да се прокара водоснабдяване, местните жители са ползвали кладенци за своите битови нужди. Почвите в землището пък са сиви горски, а излужените черноземни са по-малко разпространени. Те са плодородни и покрити с дебел слой хумус.

   Климатът е континентален и се характеризира с със студена зима и горещо лято. Честите засушавания и студените зими са характерни за района. В близост до всички извори в землището на града има както селищни могили, така също и следи от енеолитни и праисторически селища. В чертите на самия град и в долината на река Капринец също има такива. Намерени са също и много каменни сечива, чиято повърхност е добре огладена. Също така има множество керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила публикуват братята Шкорпил още през 1898 г. Могилите могат да бъдат отнесени към епохата на неолита, т.е. към неговата първа половина, която е през 5-тото хилядолетие пр.н.е. През времето на Второто българско царство много от селата в Лудогорието се замогват като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях е и Завет, което тогава носи името Завид. Селото предизвиква завист у хората поради своите богатство и хубост. Местните жители се радвали на добро плодородие и поминък. Когато през 13-ти век куманите изчезват като етнос от Североизточна България, в североизточна посока от Дунав се появяват татарите. Те не само опустошават района, но и вдигат срещу себе си цялото население. То поверява своята защита на селския цар Ивайло.

   След Освобождението в селото идват 29 български семейства от Побит камък. След Първата световна война се заселват и семейства от района на Добруджа. Въобще преселването в годините след освобождението е бурно и масово. По-късно то значително намалява, като има само отделни случаи. Българите, които живели в недостъпните за турците планински райони, се заселват в равнините. Те заемат изоставените от поробителя земи и започват да ги обработват Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но бившите собственици на земята получават заплащане. Веднага след Освобождението пък селото става централна община. Първоначално се управлява само от кмет, на когото по-късно е назначен и помощник. Кметовете се назначават до въвеждането на изборната система. Основният поминък за жителите на града остават земеделието и скотовъдството, но през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват и други сфери. Сред тях са занаятчийството, търговията, както и някои отрасли на леката и хранителната промишленост.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker